23.01.2015 г.

Новата програма за енергийна - инструмент за преразпределение на средства без ясна цел и обосновка.

Публикуваме цялата статия на колегите от Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, тъй като не може да се напише по-добре.

Енергийната ефективност все по-често става удобно оправдание за пренасочване на средствата на данъкоплатеца в една или друга посока в зависимост от актуалната тема на обществено внимание. Въпреки големите надежди, които професионалната общност възлагаше на новата Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, публикуваният проект за методика за изпълнението й поставя повече въпроси, отколкото отговори. Не са малко опасенията, че ползите от предвидените инвестиции в размер на 1 млрд. лв. ще са ограничени; проблеми съществуват както в принципния подход, така и в техническото изпълнение. За щастие, за повечето от тези проблеми има решения, с които парите на българския данъкоплатец, вложени в тази програма, действително ще допринесат ползи за обществото.
Цели за енергийна ефективност
Озадачаващо, Националната програма за енергийна ефективност до този момент не е заявила обща цел за енергийни спестявания. Не е ясно до каква степен ползите от нея ще допринесат за изпълнението на националните цели в областта или как конкретно тя допринася за изпълнението на политиките на ЕС. Но ако на пръв поглед това е въпрос с по-слабо непосредствено отражение върху крайния потребител (колкото и повърхностно да е подобно мислене), то при целите за спестявания за всяка отделна сграда това не е така.
Клас „С” или почти нулево енергийна сграда?
Заложеният в методиката за изпълнение на новата програма клас „С” на енергопотребление е значително по-нисък в сравнение с практиката в Европа. При всички условности на начина на изчисление и включените компоненти, задължителните норми, въведени в Брюксел от началото на тази година, са поне 2 пъти по-амбициозни. При това, за постигането им не се предвижда абсолютно никаква държавна помощ: както в повечето развити страни, и там публичните средства се използват за насърчаване на проекти, които са по-амбициозни от националните стандарти. Но за това – малко по-късно.
Сградите в България, обновени до клас „С”, ще останат дори под националните норми само след няколко години, когато се въведат изискванията на Директивата за енергийните характеристики на сградите. След 2020 г., когато новите сгради трябва да бъдат „почти нулево енергийни”, обновените през 2015 или 2016 г. сгради ще имат в пъти по-високо потребление на енергия. Енергийните спестявания за домакинствата ще са далеч от оптималните и влиянието им върху сметките за енергия ще е пренебрежимо спрямо това, което може да бъде постигнато. В много случаи, то ще е минимално и спрямо настоящите сметки: ползите ще се използват за повишаване на топлинния комфорт, който в момента е на много ниско равнище, а разходите, особено с оглед повишаващата се цена на електричеството, могат да останат почти непроменени. Бъдещи мерки за допълнително повишаване на нивото, обаче, ще са икономически неефективни до изтичането на експлоатационния срок на настоящите – а той в общия случай е не по-малко от 15-20 г.
Решението на този проблем е еднопосочно: новите проекти за сградни обновявания следва да се стремят към клас „B”; в случаите, в които това е невъзможно поради неблагоприятна ориентация, съществуващи отоплителни системи или други причини, трябва да се поставят минимални изисквания за енергийните характеристики и за качеството на влаганите компоненти.
Комфорт на обитаване
Въпреки декларативните постановки в публикуваната методика, в българската строителна практика изискванията за качеството на въздуха и влагата в помещенията при сградните обновявания, доколкото ги има, се спазват рядко и се контролират изключително трудно. Прилагането на половинчати мерки за енергийна ефективност най-често повишава нивата на въглероден диоксид и влага, води до появата на мухъл и занижава хигиенните условия в домовете. Едва ли домакинствата, делегирали права на публичните власти за предприемане на подобни мерки, ще бъдат доволни от този ефект. От друга страна, постигането на високи стандарти при обновявания предполага, освен оптимален температурен комфорт, и задължителна система за вентилация, която осигурява значително по-здравословна среда на обитаване. Залагането на изисквания за постигане на оптимални хигиенно-санитарни условия е задължително условие за удовлетвореността на крайните потребители от програмата.
Икономически ефект
Мерките за енергийната ефективност и ВЕИ са единствените инвестиции в сградния фонд, за които може да се очаква, че с течение на времето ще се откупят от постигнатите спестявания или от производство на енергия. Затова и европейските политики, и националните програми за подпомагане във водещите държави са насочени в тази област. Има обаче две съществени разлики: в нито една развита европейска държава няма 100-процентно финансиране и в нито една развита държава не се финансират мерки, които са на равнището на задължителни норми.
Защо това е така?
На първо място, не е възможно всички сгради в държавата да се обновят с публични средства, а не е и нормално – все пак става въпрос за имоти, които са частна собственост. Целта на публичните средства трябва да бъде да привлекат максимално количество частни инвестиции и да се развие пазарът за енергийна ефективност. В Хановер например, специализираният фонд ПроКлима успява да привлече 12.7 евро частен капитал за всяко 1 вложено публично евро. При пълното финансиране ефектът е обратен: дори проекти, които биха се откупили в минимални срокове, няма да се осъществят, защото ще очакват грантови средства. Пазарът спира да съществува.
В допълнение, вече бе посочен фактът, че световната практика е публичните средства да се използват за стимулиране на развитието, а не за поддържане на статуквото. В областта на енергийната ефективност, това означава, че държавни средства се предоставят единствено на проекти, които надминават значително изискванията на нормите и се стремят към максимални спестявания. В случая е точно обратното.
Въпросът за самоучастието
Липсата на самоучастие ограничава критичността на потребителите към предлаганите мерки и намалява възможностите и мотивацията им за контрол, което съответно занижава качеството. Има редица възможности да се стимулира отговорността на потребителите дори и без те да инвестират собствени средства в началото, но те трябва да се обмислят внимателно – такива са  бъдещи отчисления в специализиран фонд, задължение за професионално управление на сградите, условия при продажбата на имота за определен срок. При всички положения обаче, пълното финансиране може да бъде подходящо, ако програмата бъде разглеждана като демонстрационна, т.е. като пример за това какъв може да бъде ефектът от качествените сградни обновявания. За да се случи това, своевременно трябва да бъде разработен и оповестен режим за постепенно занижаване на субсидията в бъдеще. Заложените ниски критерии за енергийна ефективност и качество обаче оставят съмнения, че демонстрационният ефект ще бъде по-скоро негативен.
Няма, разбира се, да бъдат малко гласовете, че при съществуващото досега 75-процентно финансиране резултатите са негативни. Изтъкваните причини са до болка познати – нисък стандарт и доходи на домакинствата, неясна и раздробена собственост, отсъствие на собствениците от страната, несъгласие между съседите, липса на отговорност… Решението обаче не е в пълното финансиране, тъй като и при него повечето проблеми остават. Отговори могат да се търсят в организационните подобрения и в повишаването на информираността на гражданите. Именно там държавата може да получи сериозна подкрепа от местните власти.
Ролята на общините
Включването на местните власти в организацията и изпълнението на програмата определено е стъпка напред. Те действително са най-близо – в буквален и преносен смисъл – и до гражданите, които ще се възползват от обновяванията, и до самите сгради. На много места, те все още имат поне част от доверието, което липсва в органите на изпълнителната власт, и което е ключово за изпълнението на подобна програма. Но с изключение на по-големите общини, наличният административен и технически капацитет често се определя като недостатъчен, като тази констатация включва не само местните власти, но и професионалните общности – особено когато става въпрос за съвременни международни стандарти за енергийна ефективност. Необходимо е да се предприемат системни мерки за изграждане и подобряване на информираността и капацитета на местните общности, които да бъдат подкрепени, включително и финансово, от правителството. Отговорността за осъществяването на комуникационната кампания също не трябва да е изцяло в ръцете на общините: усилията на местно равнище трябва да бъде подкрепена от системна информационна кампания в националните медии.
Още за капацитета: обществените поръчки
Препоръката за възлагане чрез инженеринг на проектирането и строителството, при това по критерий „най-ниска цена”, е неприемлива. Поради занижените възможности за контрол, тази комбинация е рецепта за ниско качество на проектите, минимално количество енергийни спестявания и слаб икономически ефект. Качеството на проекта и авторският надзор са ключови за постигането на добри резултати при строителните дейности. Разбира се, инвеститорският контрол от страна на общините е изключително важен, но за да бъде изпълняван оптимално, трябва на първо място да бъде изграден достатъчен капацитет. Най-ниската цена пък е условие за ниско качество на проектите, влагане на некачествени материали и компоненти и слаб контрол върху изпълнението, което ще се отрази пряко върху енергийните спестявания, и съответно върху финансовите ползи и удовлетвореността на гражданите. В обществените поръчки следва да се залагат критерии за икономически най-изгодни проекти с оглед на целия жизнен цикъл на предложените решения, както и за минимални изисквания за качеството на използваните материали и компоненти.
Да сменим името на програмата?
С оглед на изложените аргументи, въпреки добрите намерения, в този си вид програмата не защитава декларираната постановка за енергийна ефективност. Не са ясни заложените цели за енергийни спестявания, а ползите за крайните потребители, които ще се възползват от програмата, са най-малкото несигурни. Остава нерешен въпросът със сградите, които не попадат в обсега на програмата, включително еднофамилните сгради, собствениците на които също ще заплатят чрез своите данъци за обновяването на панелните блокове. Нарушени са основни принципи на европейските практики за подпомагане, което ще се отрази негативно на реалния пазар за енергийна ефективност. Добрата новина е, че решения за всеки от тези проблеми обаче съществуват, при това не твърде сложни – такива са високите цели за енергийни спестявания, минималните изисквания за влаганите компоненти, ефективният контрол върху качеството, изграждането на капацитет в общините, мониторингът на резултатите и повишената отговорност от крайните потребители. За да се приложат те в действителност обаче е необходимо мислене в дългосрочна перспектива, което, за съжаление, към момента изглежда ни липсва.

Източник: Център за енергийна ефективност ЕнЕфект

Няма коментари:

Публикуване на коментар