Hundertwasserhaus Wien

 Домът Хундертвасер (на немски: Hundertwasserhaus Wien) е жилищна кооперация във Виена, (Австрия), по проект на ексцентричния и провокативен австрийски художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Въпреки противоречивото отношение на виенчани към комплекса, той се превръща в е един от най-посещаваните туристически обекти на града.
   Кооперацията е собственост на общината на град Виена и е строена между 1983 г. и 1985 г. без предварителни планове и чертежи от архитектите проф. Йозеф Кравина и Петер Пеликан. Общата площ на комплекса е 3 556 кв.м. Разполага с 50 отделни апартамента с жилищна площ от 36 до 150 кв.м., 5 магазина, лекарски кабинет и 37 гаража. Има и 19 тераси с обща площ 1000 кв.м., зимна градина от 90 кв.м. както и две детски площадки, на обща стойност от 26,6 милиона евро.
   Домът Хундертвасер отвътре
Асиметричните очертания върху фасадата, керамичните плочки и грапави стени са основен елемент на декорацията. Подовете са непрактични, вълнообразни и покрити с разноцветни камъчета. Покривът е застлан с 900 тона пръст и трева, а големи клони на буйно растящите вътре дърветата излизат от стаите, растителността е в прекомерно изобилие. Сградата няма два еднакви прозореца а тяхното почистване се осъществява с помощта на подемници единствено през нощта при спряно улично движение.
   Хундертвасер не взема никакви пари за дизайна на комплекса, казвайки, че е достатъчно да предотврати израстването на нещо грозно на това място и защитава отхвърления от кмета на Виена проект за сграда с мъжки стриптийз пред същия. „Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата“, заявява популяризатора на кривата линия Хундертвасер.
   Малък оазис сред каменните сгради, за двадесет години от откриването си къщата се превръща в туристически магнит и една от неговите основни забележителности. Посетена е от повече от милион гости на града.

Infographic: LEED

Infographic: LEED

Haas Haus - Wien

Haas haus се намира в историческия център на Виена срещу катедралата "Св. Стефан". Проекта /1986-1987/ е на австрийския архитект Hans Hollein. Сградата е построена през 1990 г. Проектирана е като хотел с търговски и офис площи с ресторанти и луксозни магазини разположени в пететажен атриум. Плана на сградата до голяма степен е определен от конфигурацията на парцела и съществуващите постройки още от римско време.

Конкурс за пасивна сграда в с. Лозен, обл. София.

Предвидени мерки за намаляване консумацията на енергия

-     Южна ориентация на обема и прозорците, мерки срещу засенчване на сградата през зимата и прегряване през лятото.

-     Пасивно използване на слънчевата енергия.

-     Компактна форма (минимално съотношение на околна повърхнина и обем) S/V=0,65.

-     Изолация необходима за постигане стандарта „пасивна сграда“.
         o   U стойност на ограждащите външни стени   U=0.0884 W/(m²K)

o   U стойност на под към терена U=0.0736 W/(m²K)

o   U стойност на покрива U=0.0849 W/(m²K)

o   Прозорци с троен стъклопакет с газ (криптон) между стъклата U=0.71 W/(m²K) и G>50%

-     Въздухонепроницаемост на сградата – използваме паропропропускливи въздухонепроницаеми фолиа.

-     Стена „Тромб-Мишел“ зад южната фасада.

-     Недопускане на топлинни мостове.

-     Пасивно охлаждане и отопление с възстановяване на енергията от отработения въздух, съчетано с принудителна вентилация и топлообмен с рекуператор.

-     Слънчеви колектори за битова гореща вода – инсталирана площ 18 кв.м.

-     Събиране в резорвоар на дъждовни води от покрива на къщата и използването им в бита.

-     Енергоспестяващи електродомакински уреди и осветление.

1.  Определяне ориентацията на парцела.

След направените изследвания на имота, стигнахме до решението показано в проекта. Анализирахме ослънчаването, засенчването и розата на ветровете през всички сезони (данните са взети от метеорологична станция до с. Лозен). Преобладаващите зимни ветрове са предимно от югозапад и запад. Съществуващите сграда и дървесна растителност при избраната от нас ориентация са на запад и представляват естествена защита от зимния вятър и не засенчват. Като допълнитела преграда срещу ветровете е оградата на имота от вечнозелени храсти с височина около 2 м., иглолистни дървета и барбекю с пергола в западната част на парцела.

      Плътните огради създават вихри, докато порестите прегради като комбинация от дървета и храсти, увеличават спокойните зони.

Чрез широколистната растителност в южната част на двора, предвидена така, че да не засенчва сградата, канализираме летните североизточни ветрове. С ветроуловител на покрива същите ветрове се използват за пасивно охлаждане.

2.  Дизайн.

Естествената топлина във външните пространства зависи от положението на слънцето и от свойствата на земната повърхност да отдава топлина. Поради това и топлинната крива закъснява спрямо кривата на височината на слънцето с около един месец, т.е. най-топлия ден не е на 21 юни, а е някъде през последните дни на юли, и най-студения ден не е 21 декември, а е през последните дни на януари. Ъгълът на падане на слънчевите лъчи през лятото (21 юни, 12,00 ч.) за тази географска ширина е 70º7´, а в края на юли е около 60º. Така определихме наклона на южната фасада.

Слънцезащитните устройства по южната фасада са с променящ се наклон, като през лятото не пропускат слънчевите лъчи, и обратното през зимата ги пропускат.

В основата на южната фасада, при фундаментите на дървените ферми е с наклон, който използаме за да насочим отразената слънчева радиация към сградата (през зимните месеци).

Традиционните жилища в студен климат имат наклонен покрив към неблагоприятната посока и прозорци основно по южната фасада. По този начин решихме наклона на покрива към север.

Компактен обем на сградата с пропорция (съотношение на околна повърхнина и обем) S/V=0,65, което е по-малко от това на куб с дължина на страната 9 м.

Прозорците са основно на южната фасада, като са предвидени по един малък отваряем прозорец на източната и западна страна. Монтират се на външния изолационен слой на стената.

Помещенията в сградата са разделени на температурни зони отопляеми и неотопляеми. Границата между двете зони е от двойна преградна стена, като между стените преминават инсталациите за охлаждане, отопление, вентилация и вертикалните щрангове за вода и канал, така свеждаме загубата на енергия от тях до минимум.

Кухнята има връзка със склада, където е предвидено място за разделно събиране на отпадъците.

Село Лозен граничи на юг с Лозенската планина. Преобладаващата дървесна растителност е бук, дъб и бор. Като се съобразихме с условието за икономичност на проекта избрахме конструкцията на сградата да бъде дървена (използваме местни материали) от бор. В сравнение с бука и дъба бора е най-евтиния строителен материал. Външните и вътрешните преградни стени са от OSB панели с топлоизолация между плоскостите, произвеждат се от отпъдъчен материал от дървопреработващата промишленост.

      За облицовката на сградата  също сме използвали отпъдъчен материал от дървопреработващата промишленост, външната дървена ламперия от дъски (капаци), които се изрязват при обработването на дървените трупи.

Стена „Тромб-Мишел“(слънчева стена) зад южната фасада. Охлаждане и вентилация на помещенията се постига чрез „коминен ефект“. Стената е масивна, изградена от зидария, колекторно-акумилираща топлина. През деня се нагрява, акумулира топлина, а през нощта я излъчва.

     Чрез ветроуловител (barjiils на арабски) на покрива сградата се охлажда пасивно през топлите месеци. Преобладаващите североизточни и северни летни ветрове се улавят и хладния въздух пада надолу и охлажда помещенията. След като премине през сградата топлия въздух се издига нагоре и излиза от охладителната кула. Този метод на пасивно охлаждане сме заимствали от традиционната архитектура в местата с топъл климат.

Използваме и контролирана принудителна вентилация чрез охлаждане/подгряване на пресния въздух чрез земен въздушен топлообменник в почвата на дълбочина 4 м. където температурата през зимните месеци е между 5ºС - 10ºС, а през лятото е между 10ºС -15ºС. Затопленият в къщата въздух чрез рекуператор предава топлина на влизащия свеж въздух, т.е. налице е възстановяване на енергията от отработения въздух.

За постигне високата енергийна ефективност на рециклиране на отпадната топлина, използваме топлообменници с т. нар. противотокова или насрещна схема на движение на двата потока – подавания пресен външен въздух и отработения вътрешен въздух. Ефективността им достига до 95%, като минимум се счита 80% „обратно” възвръщане на енергията.

Задействането на принудителните системи става само в случаите, когато пасивните средства не могат да осигурят изискваното ниво на вентилация.

Сградата е херметизирана чрез използване на паропропускливо и въздухонепроницаемо фолио по цялата повърхнина на външната обвивка.

Слънчеви колектори (11 бр.) за битова гореща вода по южния скат на покрива. Инсталирана площ 18 кв.м.

Поради високата стойност на фотоволтаничните панели те не са предвидени в проекта. Има възможност за поставянето им на северния скат на покрива, който е с площ от 107 кв.м. Като за 1 kW мощност са необходими 8 кв.м. панели, то мощността от панелите на покрива ще е към 13 kW, напълно достатъчна за задоволяване нуждите на едно домакинство.

      Събиране на дъждовни води от покрива на къщата в резорвоар, който се намира под плочата на кота ±0,00. Резервоарът е разделен на два сектора. В първият сектор е водата, която се събира от покрива след филтриране тя се използва в кухната и баните. След като се използва отива във втория сектор където отново след филтриране се ползва за промиване на тоалетните казанчета и накрая отива в септичен резервоар където се пречиства анаеробно (безкислородно), след това се филтрира от корените на растения (система за пречистване на отпадни води „Wetland“) и отива за напояване на градината.

Кулата Агбар (Torre Agbar) в Барселона

Кулата Агбар (Torre Agbar) в Барселона - една от емблематичните сгради на Жан Нувел, е открита през 2005-а. Със своите 144 м тя се нарежда сред най-високите в Испания.
Изградена е от стоманобетон фасадата й е облицована с 56 000 червени и сини стъклени панели, разположени под различен ъгъл, напомнящи на цветните плочки за сгради от Антонио Гауди.
През нощта, кулата Агбар е брилянтно осветена с LED светлини, блестящи с повече от 4500 прозоречните отвори. Стъклените щори са моторизирани. Те се отварят и затварят автоматично.
В зданието се помещава централният офис на водоснабдителната компания на града.