III-та НАГРАДА ЗА ДИДПРОЕКТ В Е-КОНКУРСА ЗА УСТОЙЧИВА АРХИТЕКТУРА В БЪЛГАРИЯ - 2011

Стандарт пасивна сграда:
1.Енергия за отопление, вентилация и климатизация не повече от 15 kWh/m² годишно.
2.Цялостно енергийно потребление на сградата - 120 kWh/m² годишно.
3.Въздухонепроницаемост на външната обвивка – стойност не по-голяма от 0,6 h-1.

Достигане на висока степен на енергийна ефективност основно с пасивни средства:
Ориентация на сградата: имотът е реално съществуващ, намира се в с.Мухово, общ. Ихтиман. Разположен е на склон с южно изложение и голяма денивелация в посока юг. Няма съществуващи сгради и дървета, които да засенчват сградата. Тя е ориентирана с по-голямата си площ към юг.
Постиганата е максималната компактна форма. Това е тази форма, при която съотношението между околна повърхнина и обем е най-малко.Тогава имаме най-малко загуби от топлопреминаване.
След направените от нас проучвания, установихме, че формата с минимално съотношение повърхнина-обем е тази на яйцето. Оттук започва и развитието на нашата концепция за формата на сградата.
Целата ни беше да направим „сграда в сградата“, като външната сграда (черупката) представлява отделна дървена конструкция с дървени стени с топлоизолация, която да покрива изискванията за пасивна къща. Коефициентът на топлопреминаване е под 0,15 W/m²°C, което означава, че дебелината на изолациите е около и над 30 см. Между основната (жилищната) сграда и „черупката“ е оставено пространство, за да има „въздух“. Вътрешната сграда е със стоманобетонна конструкция и тухлени зидове, като външните са 25 см., а вътрешните преградни – 12 см.
Всички жилищни помещения са ориентирани на юг и са отделени от земята от сервизните помещения, ориентирани на север и в приземния етаж. Помещенията са разделени на температурни зони (отопляеми и неотопляеми). Отопляемите помещения се намират във вътрешния компактен обем на сградата.
Вертикалните щрангове са в сърцевината на сградата и така свеждаме загубата на енергия от тях до минимум.
Наклонът на южната фасада е проектиран като е съобразен с лятното и зимно слънцестоене.
Южната фасада е изцяло остъклена – „стена на Тромб-Мишел“ – охлаждане и вентилация на помещенията се постига чрез „коминен ефект“.
Прозорците са с енергоефективни стъклопакети и прозоречни профили, като коефициентът на топлопреминаване на стъклопакета и профилите не надхвърля 0,80 W/m2°C.
Дограмата е с троен стъклопакет с газ (аргон, криптон или ксенон), като две от стъклата в него са нискоемисионни. Стъклопакетите са със стойност G>50%. Проектирани са слънцезащитни устройства, които могат да се завъртат така, че да засенчват през лятото и да пропускат слънчевата светлина през зимата.
Проектът цели недопускане на термомостове. Верандата е с дървен гредоред, който няма контакт с стоманобетонната конструкция.
Въздухонепроницаемост на външната обвивка на сградата -
изтичането на въздух (инфилтрация) през неуплътнени връзки
е по-малко от 0,6% от цялостния вътрешен обем на сградата за час. Външната част на сградата е покрита с паропропускливо и въздухонепроницаемо фолио.
Покривът е озеленен – по този начин се спестява 26% от енергията за охлаждане през лятото, а през зимата редуцира топлинните загуби до 25%. (според проучване, проведено от Environment Canada).
Дъждовните води от покрива се събират в резервоар и се използват за промиване на тоалетните казанчета.
В проекта сме обърнали основно внимание на пасивния метод, тъй като той се отнася към архитектурните и коструктивни решения.
Активният метод е свързан с използването на енергопреобразуващи съоръжения за усвояването на енергията.
Използване на възобновяеми енергийни източници:
-слънчева енергия – за подгряване на битовата гореща вода чрез слънчеви колектори;
-фотоволтаични системи – за производство на електроенергия;
В приземния етаж е отделено място за всички необходими технически съоръжения.
Опресняване на въздуха:
-влизащият въздух се прекарва през вкопани тръби в земята, където той повишава температурата си при контакт с почвата;
-затопленият в къщата въздух чрез рекуператор предава топлина на влизащия свеж въздух, т.е. налице е възстановяване на енергията от отработения въздух
(рекуперация), с висок коефициент на полезно действие (КПД), чрез използване на топлообменник „въздух–въздух”.
Филтрите за преминаващия въздух осигуряват:
-чист въздух в интериора, филтриран от полени,
аерозоли и прочие;
-контролирано ниво на влажност на въздуха;
-премахване на лошите миризми (използваният въздух се засмуква основно от бани и кухненски помещения);
-постоянна вътрешна температура.