Тенсегрити (Tensegrity) в архитектурата.

Тенсегрити (tensegrity – от tension, обтягане, integrity, цялостност) е вид предварително напрегната пространствена фермова конструкция, съставена от взаимно уравновесяващи се опънни и натискови елементи.

Откривател на принципа е скулпторът Кенет Снелсон със своята конструкция "X-piece" (1948).

Термина тенсегрити е въведен от архитекта Бъкминстър Фулър, а също така е използван от писателя Карлос Кастанеда като съвършен израз на движещите сили в магическите движения.
Характерните свойства на тенсегрити структурите са:
- много леки
- всеки елемент е важен за системата - няма излишни елементи
- стабилни са във всяко положение
- могат да се изолират основни фигури - модули, които да изграждат по-сложни структури
- носимоспособността им е провопропорционална на големината на вътрешните напрежения
- всяко усилие се абсорбира от цялата система.

Примери за използването на тези структури в архитектурата са много, но най-значими са:

Геодезичният купол на Бъкминстър Фулър - започва да навлиза в употреба предимно за обществени (особено изложбени) сгради, и днес има над 500 000 от тях по целия свят.

Сред най-интересните му проекти е “Облак Девет”. В него Фулър предвижда големи тенсегрити сфери да плуват над земята и да предоставят жизнено пространство за хиляди хора. Тъй като тези сфери стават толкова по-здрави, колкото са по-големи, Фулър изчислява, че една такава с диаметър половин миля ще тежи само една хилядна част от количеството въздух в нея. Ако е с диаметър една миля и температурата на въздуха в нея се повиши само с един градус, тя ще функционира като огромен въздушен балон. Той предполага, че такива сфери могат да плават сред планините и да се прикрепят като балон с връвчица към тях.